28.09.2011 г., 21:47

По добре късно, отколкото никога

749 0 4

Когато беззащитни децата ни загиват,

а цигaнските песни в Балкана горд ехтят.

Когато депутати с измами се прикриват

и вместо да напредваме, ни връщат век назад.

Когато сме промити от медии платени

и цялата култура е чалга сериал.

Когато пак настъпва едно разделно време.

Когато на глупака му слагат титла Цар.

Когато новините са кражби и палежи.

Когато Левски плаче на светия портрет.

Когато и Европа безжалостно ни реже

и слага черен подпис в поредния отчет.

Когато всеки бяга от своята Родина

и вижда как живеят във другите страни.

България когато превръщат във пустиня.

Целта е не народа, а пачките с пари.

Тогава! О, тогава чернее пред очите.

Животът се превръща в ненужен Божи дар

и екне като мото на Левски от сълзите:

"Защо ни е Султана, щом имаме си Цар?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Помел си го тоя Цар Киро с гнева си!
    Дупе да му е яко.
  • Тъжно....но истинско !
  • "Когато всеки бяга от своята Родина
    и вижда как живеят във другите страни.
    България когато превръщат във пустиня.
    Целта е не народа, а пачките с пари."
    Вярно е! Ако мога и аз ше задухам нанякъде!
    Хич не го вярвам това дето някой казват, че остават заради Родината...защото не са били без работа, или не им стиска да слугуват в чужди къщи. Докъде ни докараха, дори и работа на минимална заплата, да не може човек да си намери...
    А някакъв си цар тъдява колко къщи палати има, и как става това?! Цъкам си аз, но ми е ясно...не от работа!
  • Ех,Дяконе,ако можеше да видиш на какво прилича днешната България...
    Поздравления за стиха,Вальо!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...