По добре късно, отколкото никога
Когато беззащитни децата ни загиват,
а цигaнските песни в Балкана горд ехтят.
Когато депутати с измами се прикриват
и вместо да напредваме, ни връщат век назад.
Когато сме промити от медии платени
и цялата култура е чалга сериал.
Когато пак настъпва едно разделно време.
Когато на глупака му слагат титла Цар.
Когато новините са кражби и палежи.
Когато Левски плаче на светия портрет.
Когато и Европа безжалостно ни реже
и слага черен подпис в поредния отчет.
Когато всеки бяга от своята Родина
и вижда как живеят във другите страни.
България когато превръщат във пустиня.
Целта е не народа, а пачките с пари.
Тогава! О, тогава чернее пред очите.
Животът се превръща в ненужен Божи дар
и екне като мото на Левски от сълзите:
"Защо ни е Султана, щом имаме си Цар?"
© Валентин Йорданов All rights reserved.
