По дрехите посрещат…
По дрехите посрещат…
В един прекрасен слънчев ден
дошъл съм на света разплакан,
че смокинга ми бил сменен
със памперс някакъв нацапан.
Това бе първата измама
с която сблъска ме съдбата,
но втората бе по- голяма-
твърд биберон смени гърдата.
Щом свърши млечната мечта
път с черни дупки се изправи.
Дъжд от измами заваля-
запретнах крачоли, ръкави.
Една след друга ги прескачах-
бая прозрения получих.
Напред все по-уверен крачех
и да живея се научих.
Превърнах в миг честитите години.
Очи затворил влюбен кос,
на покрив стоплил ламарини,
танцувах весел гол и бос.
Защо посрещнаха ме с радост?
Дълго живях- сега разбрах.
Дори и гол аз не събуждах жалост-
прозявах се сънувал смях.
И помъдрял аз днес ви питам:
-Защо ме гледате с тъга?
Отвъд аз пак ще ви обичам-
изпращайте ме по ума!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
