28.08.2007 г., 22:15

По дяволите...!

732 0 1
 

Искам да викам и да крещя,

по дяволите - искам да се спра!


Още е рано, а някои неща са безвъзвратно загубени...

Няма я предишната усмивка, няма я и нежната милувка,

загубих ли ги всички... или може би те още ме обичат?


Отварям затворена врата,

нахлуват спомените - по дяволите - искам да ги спра!


„За кой ли път поглеждам през прозореца и чакам да те срещна аз във времето"...

но пак задълбавам раната, незаздравяла от преди...

Защо да се къпя в безсмислени надежди,

защо да се вричам на изгубени копнежи...?


Затварям очи,

по дяволите - стича се от тях болката, а в нея - две сълзи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Спомени, спомени, всичко минава с времето, успех!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...