Искам да викам и да крещя,

по дяволите - искам да се спра!

Още е рано, а някои неща са безвъзвратно загубени...

Няма я предишната усмивка, няма я и нежната милувка,

загубих ли ги всички... или може би те още ме обичат?

Отварям затворена врата,

нахлуват спомените - по дяволите - искам да ги спра!

„За кой ли път поглеждам през прозореца и чакам да те срещна аз във времето"...

но пак задълбавам раната, незаздравяла от преди...

Защо да се къпя в безсмислени надежди,

защо да се вричам на изгубени копнежи...?

Затварям очи,

по дяволите - стича се от тях болката, а в нея - две сълзи...