Искам да викам и да крещя,
по дяволите - искам да се спра!
Още е рано, а някои неща са безвъзвратно загубени...
Няма я предишната усмивка, няма я и нежната милувка,
загубих ли ги всички... или може би те още ме обичат?
Отварям затворена врата,
нахлуват спомените - по дяволите - искам да ги спра!
„За кой ли път поглеждам през прозореца и чакам да те срещна аз във времето"...
но пак задълбавам раната, незаздравяла от преди...
Защо да се къпя в безсмислени надежди,
защо да се вричам на изгубени копнежи...?
Затварям очи, ...