28 ago 2007, 22:15

По дяволите...!

  Poesía
737 0 1
 

Искам да викам и да крещя,

по дяволите - искам да се спра!


Още е рано, а някои неща са безвъзвратно загубени...

Няма я предишната усмивка, няма я и нежната милувка,

загубих ли ги всички... или може би те още ме обичат?


Отварям затворена врата,

нахлуват спомените - по дяволите - искам да ги спра!


„За кой ли път поглеждам през прозореца и чакам да те срещна аз във времето"...

но пак задълбавам раната, незаздравяла от преди...

Защо да се къпя в безсмислени надежди,

защо да се вричам на изгубени копнежи...?


Затварям очи,

по дяволите - стича се от тях болката, а в нея - две сълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Спомени, спомени, всичко минава с времето, успех!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...