29.09.2009 г., 11:37

По дяволите... тъгата

1.2K 0 22

 

 

Прибрах се. В себе си.
Поскитах в дебрите на тъмнината.
Поплаках. Пак за себе си.
Послушах после тишината.

Попитах. Себе си.
По-тъмна ли ще е без мен земята.
Посрещнах изгрева.
Получих отговор за светлината.

Посях. Във себе си.
Прегризах рамките за свободата.
Пожънах. От себе си.
Политналите си мечти в отплата.

Погледнах. В себе си.
По-цветна съм и от цветята.
Поисках. Да съм себе си.
По дяволите пратих мрака и тъгата.

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...