Прибрах се. В себе си.
Поскитах в дебрите на тъмнината.
Поплаках. Пак за себе си.
Послушах после тишината.
Попитах. Себе си.
По-тъмна ли ще е без мен земята.
Посрещнах изгрева.
Получих отговор за светлината.
Посях. Във себе си.
Прегризах рамките за свободата.
Пожънах. От себе си.
Политналите си мечти в отплата.
Погледнах. В себе си.
По-цветна съм и от цветята.
Поисках. Да съм себе си.
По дяволите пратих мрака и тъгата.
© Ол All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
