16.08.2010 г., 0:34

По женски...

966 0 9

 

 

Гоним слава,

забравяме за честта…


гоним пари,

забравяме за любовта…


гоним вятърни думи,

забравяме за  истината…


гоним времето,          

забравяме кога трябва да спрем...


гоним хляба за трапезата,

забравяме как се меси хляб

за душата...

 

февруари 2010

 

www.spiritofburgas.web244.com

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А няма да е лошо да си припомняте по често за оня хляб за душата. Поздрави!
  • "забравяме как се меси хляб

    за душата..."

    Със сълзи,със усмивка и с търпение-
    все фактори които значат много...
    Все фактори неоценени и безценни
    във шепата събрани значат обич...

  • Здравей, Ронда!
    Съгласен съм с Вилдан "... и по човешки"!
    Мъдър стих! Поздрави!

    Трябва да спрем да гоним,
    трябва да спрем да се гоним,
    за миг да поспрем
    и ще видим, че най-важните неща
    са най-близо до нас!
  • ... и по човешки...
  • Много реално и мъдро
    Поздравления, много ми хареса .

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....