Rondissima
111 резултата
със ефирна безначалност
плуваше
в живите пясъци
по брега на времето
стъпките ù ...
  270 
насрещни ветрове
веят
по бели друмища
по черни стърнища
зелени треви ...
  232 
нощем
дивите ириси
плачеха
и в светлото
на сълзите им ...
  414 
Тъгата не ми отива!
Боцвам я с полуусмивка –
уви, не е балон със въздух,
а е като камък на шия.
И самотата не ми отива! ...
  534  10 
Преди време попаднах на откъс от книгата "Пилешка супа за душата" на г-жа Дороти А. Нолт... и като знам колко хора се прехласват по подобен вид "литература" и я приемат като рецепта за щастие, честно ви казвам - втресе ме...
Според мен твърденията на г-жа Нолт са повърхностни и необосновано нахвърля ...
  1681 
В Храма на мислите ми
Бог пак се разлудува
(не подозирах, че е толкова палав)
и дали защото там е
единственият ми съдник ...
  643  12 
За децата от Дом за деца, лишени от родителски грижи ”Алекснадър Георгиев - Коджакафалията” участието в Танцова формация “Петлите” е начин за духовно оцеляване, стъпка в отдалечаване от пагубното надолнище на просия, проституция и зависимости. За някои от тях дори е шанс за бъдеща реализация като пр ...
  2042  12 
Запокитвам триста неволи,
залюлявам безмълвно безкрая
и се чудя как тъжния стон
във морето без гняв да удавя,
че нали не то е виновно ...
  553  13 
Сама на брега... вълна се протегна,
не с пръсти, със пръски към мен се присегна,
улови от лицето ми една малка сълза
и сълзата порасна... и поиска света.
Морето я грабна: – Ще направим круиз, ...
  578  10 
6.
Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с ...
  621 
5.
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...
  601 
  947  11 
4.
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше ...
  560 
3.
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...
  593 
  1338 
2.
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...
  596 
на С.
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...
  1107 
  904  15 
  1148  30 
Плаха съм,
толкова плаха!
Страхувам се вятърът
да не ми разпилее душата.
Плахо изговарям някакви думи – ...
  684  15 
  928  12 
  1028  18 
(защото няма да е пълен празникът ми,
ако не подаря някому нещо)
В преплетената същност на нещата
удавих уморената си безтегловност,
ще те живея, мой живот, ще те живея – ...
  574  13 
  844  16 
...
4.
В деня на бала Черното Момиче станало още преди Зората, откъснало от своята градина най-нежните и дъхави цветя. Украсило с тях роклята си, в косите си втъкнала най-красивата далия, която греела като слънце, обула новите си обувки и с изгрева се запътила към двореца. До там трябвало да върви ц ...
  838 
...
3.
Балът наближавал, а Черното Момиче се чудело как да направи така, че да отиде, за да се срещне със своя любим. Един ден взело няколко от своите картини и няколко от писмата, които пишело за Белия Принц и отишло в града.
Най-напред намерило Стария шивач. Шивачът бил известен с майсторлъка си, ...
  1424 
...
2.
След това станало много страшно.
През дългото време, през което Черното Момиче чакало да се срещне със своя Принц, много често ù говорели:
- Защо не спря? Tам в черната торба на Белия Принц имаше за теб нещо, което ще ти донесе богатство и слава. Трябваше да спреш. Кажи колко пари искаш! Кажи ...
  809 
1.
Всичко започнало в един чудесен ден, в един град на брега на морето.
Там, където брегът прегръща вълните, корабите се завръщат у дома, чайки и гларуси посрещат и изпращат слънцето, а повечето хора, улисани в делника си, дори не забелязват как час след час морето мени дрехата си – цвят след цвят.. ...
  1098 
  1508  18 
Ще ме имаш -
не вчерашна,
непомнеща,
незряща,
ослепяла от ...
  578  13 
  943  13 
- Хайде, време е за приказка. Днес ще ти разкажа Приказката за жълтата стая... Имало едно време...
- Не! Не искам така.
- Добре! Някога, някъде живеели...
- Кога някога? Защо някога? Щом е приказка, значи и сега живеят!
- Ех, убеди ме... ...
  1497  14 
  988 
  908  14 
Усещаш ме –
прегърнал през рамо
поредната си лъскава илюзия,
забравяш и нея, и себе си,
щом ме почувстваш – ...
  876  11 
  835 
Във клетката на своята категоричност
разпъвам думи, мисли и поверия,
дори жаравата угасва под нозете ми,
от силната ми обич стресната.
Дъждът запалва свещи по дърветата, ...
  675  16 
  3098 
“Какво искаш да ти подаря?”
Подай ми ръка,
да поседнем един до друг
и ми разкажи -
разкажи ми нещо, ...
  1274 
"Здравей, мое утре!
Здравей, моя най-истинска,
моя трудна любов!
Отдавна загърбих всичко бивше,
отдавна загърбих всичко лесно. ...
  611  13 
Предложения
: ??:??