22.04.2016 г., 8:25

По кафе

429 0 0

Поканих те да пием по кафе,
а ти отпиваш щипките ми милост.
Изпиваш мен и моето сърце,
от топла глътка в обич да ме видиш.

 

И мигом ще се галиш от кръвта,
от пулса ми във вени ще танцуваш.
А аз ще литна в полет от мечта.
и тъй ще бъда в мислите си влюбен.

 

Поканих те да пием по кафе,
а ти отпиваш щипките ми милост.
Изпиваш мен и моето небе -
да можеш от душа да се разкриеш!
 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...