По-лесно е да бъда твоята зима...
Няма да има следващо лято
с диви спомени, безкрайна отдаденост!...
Останаха само дълбоки следи в една пясъчна самотност!...
Няма да има следващо лято!...
Ще се превърна в есен със студени клони, вместо
предишните нежни ръце,
ще докосвам душата ти!...
В съня си унесен, ти беше забравил
за моето кървящо сърце!...
Няма да има следващо лято!...
С горещи ласки в дълги нощи и слънчеви дни...
Ще се превърна в зимна роса, обвила мечтата ти,
недей да ме питаш защо те боли!...
Няма да има следващо лято!...
Нямам сила да бъда отново жена!...
По-лесно е да бъда твоята Зима,
ти не пожела ли точно това?!...
22.10.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
