В глезена
на гъста борова гора
е скрита
тайнствена врата,
която води
към твоето сърце.

От клонки елови
обвита,
тя чака топлата ръка
да я отвори с обич...

Ключът е хвърлен
във съня ми,

през вековете минали
през нас.

Сега с формата
на тънка бяла книга,
в която
се разлиствам лист по лист.

По нея няма редове,
а означения от букви,
посоки водещи към теб ...

Чете се само през сърце...

По дланите -
дълбае времето
и очертава щрихите
на минало и бъдеще -
сега...

На лявата ръка,
е видимо лицето ти.
То удължава
линията на живота ми...

Притискам я до моето сърце!

И силно те прегръщам.

По страниците,
буквите написани кървят:
“Обичам те.”

Бележат път в очите,
а стъпките
са цвят ...

Ръката е протегната
през книга,
за да открехне
тайната врата ...

А през ключалката
се вижда
напиращата бяла светлина...

Отворя ли я -
знам,
тя цялата над мен ще се излее ...