По линията на живота
В глезена
на гъста борова гора
е скрита
тайнствена врата,
която води
към твоето сърце.
От клонки елови
обвита,
тя чака топлата ръка
да я отвори с обич...
Ключът е хвърлен
във съня ми,
през вековете минали
през нас.
Сега с формата
на тънка бяла книга,
в която
се разлиствам лист по лист.
По нея няма редове,
а означения от букви,
посоки водещи към теб ...
Чете се само през сърце...
По дланите -
дълбае времето
и очертава щрихите
на минало и бъдеще -
сега...
На лявата ръка,
е видимо лицето ти.
То удължава
линията на живота ми...
Притискам я до моето сърце!
И силно те прегръщам.
По страниците,
буквите написани кървят:
“Обичам те.”
Бележат път в очите,
а стъпките
са цвят ...
Ръката е протегната
през книга,
за да открехне
тайната врата ...
А през ключалката
се вижда
напиращата бяла светлина...
Отворя ли я -
знам,
тя цялата над мен ще се излее ...
© Йоанна All rights reserved.
И аз така, докато го писах 