22.08.2006 г., 20:43

По магистралата

638 0 2
По магистралата
Се движат различни цветове и ухания
Няма пешеходци
С които да се състезаваме

Аз съм с мама
Тя кара колата
А аз отзад слушам радио
Други няма при нас
Официално
Взели сме малко багаж
Дрехи
Храна
По бански сме, защото е лято
Но в колата не се чуват чайките
Само радиото и двигателя

Питам я къде отиваме
След кратко мълчание тя ми отговаря тихо
Отиваме да видим птиците
Тази година отлитат
По-рано от преди
Ще ги снимаме
И ще се опитаме да ги убием
Всичките

Тази година
Ни продиктуваха вече да не сме добри
Вече можем да лъжем
И да изнасилваме
Можем да имаме от всичко, което поискаме
Стига да го искаме силно

Но това после
Сега само пътуваме
Мама кара
А аз отзад слушам музика
И си тананикам
Толкова сме щастливи
Спокойни
Невинни
Няма пешеходци, които да ни нервират
Само цветове и ухания движещи се
По магистралата
Към мястото на убийството

21.08.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....