Aug 22, 2006, 8:43 PM

По магистралата

  Poetry
637 0 2
По магистралата
Се движат различни цветове и ухания
Няма пешеходци
С които да се състезаваме

Аз съм с мама
Тя кара колата
А аз отзад слушам радио
Други няма при нас
Официално
Взели сме малко багаж
Дрехи
Храна
По бански сме, защото е лято
Но в колата не се чуват чайките
Само радиото и двигателя

Питам я къде отиваме
След кратко мълчание тя ми отговаря тихо
Отиваме да видим птиците
Тази година отлитат
По-рано от преди
Ще ги снимаме
И ще се опитаме да ги убием
Всичките

Тази година
Ни продиктуваха вече да не сме добри
Вече можем да лъжем
И да изнасилваме
Можем да имаме от всичко, което поискаме
Стига да го искаме силно

Но това после
Сега само пътуваме
Мама кара
А аз отзад слушам музика
И си тананикам
Толкова сме щастливи
Спокойни
Невинни
Няма пешеходци, които да ни нервират
Само цветове и ухания движещи се
По магистралата
Към мястото на убийството

21.08.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...