По мръкнало
Говорих много. Рой от птици
отнесе думите напред.
Премръзнали, протягат жици
безкрайни редове от лед.
Излезе вятър и запрати
акорда птичи в пропастта.
По скрежа режещ на крилата
прокара ален шнур скръбта.
Подгони вятъра прибоят,
в брега разби го с кратък гръм.
А тази светлина е моя –
от сблъсъка на "бях" и "съм".
Блуждаещ, литна сонм от думи –
брегът ги върна най-подир!
Както се връща пак куршумът,
пророчестващ нетраен мир.
С луната в дулото си димно,
небето мръкна, ослепя.
И във въздишка от коприна
завивам тишината. Спя...
https://www.youtube.com/watch?v=PebHWpYYW4E
https://www.youtube.com/watch?v=N_hmzLU1_cc
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
