МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
961 3885
10.03.2022 г., 12:13 ч.

По мръкнало 

  Поезия
241 6 10

Говорих много. Рой от птици

отнесе думите напред.

Премръзнали, протягат жици

безкрайни редове от лед.

 

Излезе вятър и запрати

акорда птичи в пропастта.

По скрежа режещ на крилата

прокара ален шнур скръбта.

 

Подгони вятъра прибоят,

в брега разби го с кратък гръм.

А тази светлина е моя –

от сблъсъка на "бях" и "съм".

 

Блуждаещ, литна сонм от думи –

брегът ги върна най-подир!

Както се връща пак куршумът,

пророчестващ нетраен мир.

 

С луната в дулото си димно,

небето мръкна, ослепя.

И във въздишка от коприна

завивам тишината. Спя...

 

https://www.youtube.com/watch?v=PebHWpYYW4E

https://www.youtube.com/watch?v=N_hmzLU1_cc

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??