По мръкнало
Говорих много. Рой от птици
отнесе думите напред.
Премръзнали, протягат жици
безкрайни редове от лед.
Излезе вятър и запрати
акорда птичи в пропастта.
По скрежа режещ на крилата
прокара ален шнур скръбта.
Подгони вятъра прибоят,
в брега разби го с кратък гръм.
А тази светлина е моя –
от сблъсъка на "бях" и "съм".
Блуждаещ, литна сонм от думи –
брегът ги върна най-подир!
Както се връща пак куршумът,
пророчестващ нетраен мир.
С луната в дулото си димно,
небето мръкна, ослепя.
И във въздишка от коприна
завивам тишината. Спя...
https://www.youtube.com/watch?v=PebHWpYYW4E
https://www.youtube.com/watch?v=N_hmzLU1_cc
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за "Любими".
-
Думите не са ничии. Те отиват там, където са нужни. Не могат да бъдат задържани, ако са изтръгнати насила или не са на точното място. Но с тях може да се изричат и лъжи. Затова трябва да бъдем отговорни. Първият клип е без думи. Мълчанието също говори, музиката говори, всичко около нас говори, трябва понякога да млъкнем за малко, за да чуем "сълзите на мълчаливото сърце". Благодаря 🌹
-
Прочетох го няколко пъти. И за "сълзите на мълчаливото сърце" благодаря... "Save me, oh I'm gonna save me Far away from all the crazy lies,..."
-
И аз благодаря!
-
Великолепно. Благодаря за емоцията!
-
Благодаря, Петя. Благодаря и за "Любими".
-
Браво!
-
Благодаря ви!
-
Много малко хора пишат стойностна поезия в сайта.
-
Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
