По мярка

“Навреме си.
И си ми по мярка.
Тъкмо мислех да си нарисувам две сърца
създаващи любовна рамка.
Едното черно,
другото в любимият ми цвят,
и някак точно по средата 
от тях да се сглобява пъзелът.
Но ти се появи и внесе смут,
над моето ледено господство,
и свидетели да са ми всички тук,
не съм вярвала,че това ще е възможно.
Караш хаоса в мен да влезе в ред
и всичко се нарежда правилно,
а не както до сега все отзад-напред.
Вече всяка падаща звезда си знае,
без дори да си го пожелавам,
какво сърцето ми искренно желае,
но някакси е безсмислено да се надявам.
Съществуват едни неписани закони,
които природата вовеки спазва,
и любов като на огъня и на водата,
с най-тежките присъди се наказва.
При нас,макар че сме човеци,
душите ни свързвам тайно с тях,
защото ти си стабилен като земята,
а аз във въздуха се рея като шепичка магичен прах.
Извън закона е нашето,уви
и за да пребъде ще горят и двете ни души.
Така че благодарна съм за топлината,
с която ледените кубчета за малко разстопи,
но недей да вярваш в сетивата,
и дори малко да те заболи,
ще те помоля нещо-
забрави ме,ти...
Когато бяхме малки, 
нашето не давахме да взима друг,
и детските любовни свалки, 
пак за пример ще използвам тук.
Обичах куклата си много, 
на никого не исках да я давам,
но вече сме големи 
и разбирам,че обич не така се изразява.
Тази вечер ще стоя навън,
докато не видя падаща звезда,
защото за нейна изненада, 
намислила съм си нова мъничка мечта.
Ще си пожелая след години да те видя,
надявам се да си щастлив.
С покорени зад гърба си върхове
и сбъднати безброй мечти.
Пак ще си ми точна мярка,
но времето ще се измерва вече,
не в години, а в изплакани сълзи.
И в нощи дълги векове,
които би захвърлил, 
за няколко секунди от наши споделени дни,
макар и вече просто спомени.
Никой сигурно не би повярвал,
че любов наричам аз това,
щом толкова лесно се отказвам,
но и на тях отговор ще дам.
Законите са,за да се спазват,
а обичаш ли наистина, 
не е страшно да си сам.
Огънят завинаги водата ще поглежда,
но докоснат ли се ражда се земя.
Между тях все нещо има,
и не позволява да се слеят в едно,
за да е актуално ще кажа като карантина,
но страшна,
наложена е върху любовта.
Затова ще те наричам моя пламък
и ще те гледам от далеч,
но всеки път щом видиш в небето блясък, 
знай, че просто си пожелавам винаги да си добре.”
 
💫