13.03.2008 г., 11:11

По мъжки

802 0 0
 

Бихте ме.

И ритахте.

И каляхте.

Лицата скрили

зад стихове

и рими.

Затънали сами в калта,

очите ви така и не видях.

Но в тъмното

ритниците и зъбите

усетих.

Ритници конски,

жила на стършели

и остри зъби.

Вълчи зъби.

МЪЖКИ!!!

 

 

NB!

МОЛЯ НЕ КОМЕНТИРАЙТЕ И НЕ ОЦЕНЯВАЙТЕ. ТОВА НЕ  Е ПОЕЗИЯ, А БОЛКА!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...