По навик...
По навик...
Отдавно свикнали сме да сме двама,
отдавна всичко с теб делим,
а любовта ни, някак си, отдавна в нас я няма,
в навик се превърна тя...
По навик ме целуваш, ден след ден,
по навик ме прегръщаш и казваш,
че щастлив си да си с мен...
Аз искам страста да бушува в нашите тела,
искам за тебе да бленувам, да ревнувам,
да изгарям от любов, а всичко в навик се превърна,
няма вече и следа от страстта...
И спомням си преди, как за теб жадувах,
как ревнувах и търсех само твойте очи,
защо това с нас се случва, защо не чувствам
щастие, че съм с теб?...
По навик любовта ни се превърна,
по навик лягаш всяка нощ до мен
и навика презирам искам малко свобода,
искам пак така да те обичам,
искам да върнем любовта в нашите сърца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Стоянова Всички права запазени
