По парче живот
Ще седна някой ден на чаша вино
и ще изтръскам спомените свои.
Не стига маса, пода ще зарине
купът с житейски грешки и пробойни.
Със поглед дълго, дълго отначало
във всяка поотделно ще се взирам.
Какво е взела и какво съм дала -
във две графи с подточки ще складирам.
Е, списъкът ще бъде дълъг доста,
по-важно е какво съм променила,
щом всяка по парче живот ми коства,
дали в замяна станах дваж по-силна?
Дали съм днес по-умна и по-мъдра,
след толкова житейски земетръси?
Не съм. Затуй и никого не съдя,
случайно ако сбърка ме с врага си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
