По пътя към своите нови победи
Те бяха играчи – и мокри и прашни,
Готови за битки и подвизи страшни!
Додето кънтеше на вятърът воя!...
И главата си пръскаше после в прибоя!
Морето им правеше сякаш пътечка!
И Хоризонта се криеше зад Голямата Мечка!
Когато излизаха, там – на арената!
И слагаха в джоба си, даже Вселената!
Те бяха до болка – и луди и млади!
Родени за битки! И високи каскади!
Напук на морето и на вятърът воя,
който си мереше ръста с Прибоя!
Те бяха действително, мокри и прашни,
но дълбоко в сърцата си бяха безстрашни!
За да тръгнат по своята стръмна пътечка!
Напук на Нептун! И Голямата Мечка!
Винаги горди! – И винаги смели! –
по пътя към своите, нови победи!
Излизаха всички, ей там, на арената!
И слагаха в джоба си, даже Вселената!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
