По повод чашите
Провокирано от Мария Панайотова, с обич.
Беше сприхав ден.
Всеки обиден! Озлобен!
Всеки настръхнал!
И към доброто обръгнал.
Излязох душа да разпусна.
Отровния въздух да изпусна.
Едно коте в мен се отърка.
Погледна ме гладно
и започна да мърка.
Взех го в ръце и го погалих.
Закуската си не пожалих.
Залче по залче то я прие.
Такава радост и нежност ме обзе!
Отнесох го в малкия си дом.
То беше щастливия ми гном!
Винаги с него беше прекрасно!
Вече в сприхавите дни не беше опасно.
Аз се усмихвах и бях тъй щастлива!
От мене радст все се разлива!
Заради него! Гладното коте!
Вече принцеса, а не горкото!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Искам да споделя обич и топлина и с теб. Стига и ти да искаш. Благодаря ти!
