Dec 27, 2020, 10:03 AM

По повод чашите 

  Poetry
462 1 6

Провокирано от Мария Панайотова, с обич.

 

Беше сприхав ден.

Всеки обиден! Озлобен!

Всеки настръхнал!

И към доброто обръгнал.

Излязох душа да разпусна.

Отровния въздух да изпусна.

Едно коте в мен се отърка.

Погледна ме гладно

и започна да мърка.

Взех го в ръце и го погалих.

Закуската си не пожалих.

Залче по залче то я прие.

Такава радост и нежност ме обзе!

Отнесох го в малкия си дом.

То беше щастливия ми гном!

Винаги с него беше прекрасно!

Вече в сприхавите дни не беше опасно.

Аз се усмихвах и бях тъй щастлива!

От мене радст все се разлива!

Заради него! Гладното коте!

Вече принцеса, а не горкото!

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??