9.11.2011 г., 20:19 ч.

По пълнолуние 

  Поезия » Еротична
775 0 2

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ

 

Помниш ли как гледахме луната -

бе септемврийска лятна нощ омайна,

небето сливаше  се със земята

под звезден дъжд от чувства и от тайни.

 

В любовен танц се вихреха телата,

изгаряха две влюбени души.

Със нежност  победили самотата,

осъществили своите мечти.

 

Очи в очи потъваха, изчезваше тъгата,

горещи устни оставяха огнени следи.

С любов и плам се пълнеха сърцата,

с радостта от споделените мечти.

 

Пак е пълнолуние, изгряла е луната.

Огрява с мека светлина небето и земята.

Да продължим да пишем нашата мечта -

сега, завинаги… във вечността!

 

Диляна Пенчева

© Диляна Пенчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??