По пълнолуние
992
0
2
ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
Помниш ли как гледахме луната -
бе септемврийска лятна нощ омайна,
небето сливаше се със земята
под звезден дъжд от чувства и от тайни.
В любовен танц се вихреха телата,
изгаряха две влюбени души.
Със нежност победили самотата,
осъществили своите мечти.
Очи в очи потъваха, изчезваше тъгата,
горещи устни оставяха огнени следи.
С любов и плам се пълнеха сърцата,
с радостта от споделените мечти.
Пак е пълнолуние, изгряла е луната.
Огрява с мека светлина небето и земята.
Да продължим да пишем нашата мечта -
сега, завинаги… във вечността!
Диляна Пенчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Пенчева Всички права запазени
