По първи петли
ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ Е,
а ти ми мотаеш конците.
И плета, и разплитам...
На плетката края не виждам.
А само как се топяха
кълбенцата по нощúте,
когато ми мъркаше в скута...
Ах, как те в бримки
зазиждах!
От наметките
с котешко пухче
мустак не остана.
В нов пуловер ръмжиш -
олисял и проскубан.
И пак -
все още сънуваш
как гониш онази Писана
и как на олука във края
се превръщаш
в кълбо от мерак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени
