5.06.2007 г., 9:20 ч.

По пътеки отъпкани стъпвам... 

  Поезия
810 0 20

По пътеки утъпкани стъпвам,
и мислех си: "Изкупвам стари грехове,
едва ли някой друг от тук минавал е..."
А оказа се чак сега, че не съм първата.


Нямаше следи от обувки,
не бе утъпкана пътеката дори,
тревата ме закриваше изцяло,
а аз се чудех, как от нея да изляза.


Сама насред света крещях,
оглеждах се, някой да ми подаде ръка
и мислех си - друг тук не би оцелял,
все едно някой ме беше прокълнал


да страдам в тишина,
да се моля за топла, нежна, мъжка длан,
която да ме върне тук в реалността,
да ме спаси от онзи ад.


Но нямаше я...
Тя не идваше - "спасителната сламка",
а аз се давех, дишах едва,
затънала бях сякаш насред океана,


и мислех си: "Тук ще е края!"
И чаках и него,молех се по-скоро да дойде,
годините се нижеха, но и за него даже
късмета и този път ми изневери!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав!
  • Така се случва обикновено....
    Но когато минав3аме по тази пътека,не вярваме,че някой вече е минял от там...
    Браво!
  • Бен,моля те,приеми силна прегръдка от мен!!!
    Благодаря ти за коментара!Много си мил!
  • много е хубаво.Нали знаеш всеки върви по своя път и той винаги е по различен от другите,защото всеки един от нас е уникален по свой начин
  • Благодаря ти!
  • Благодаря ти,мила,Сияна!
    Благодаря ти,че си до мен!
    Благодаря ти,че те има и че разбираш болката ми.
    БЛАГОДАРЯ ТИ!
  • Когато те боли,когато в тебе нещо се разкъсва
    и страдаш,защото мислиш че си сам,
    като феникс душата ти със обич ще възкръсне
    и ще прогони болката със огнен плам.

    Мила,усмихвай се дори когато те боли!
    Една усмивка би била напълно достатъчна
    за да бъдеш щастлива!Повярвай в малките
    чудеса и не спирай да мечтаеш,да търсиш,
    да питаш..Бъди неповторима за себе си,
    бъди изящтна и съвършенна,бъди себе си!
    Дано успееш да се справиш с проблемите си!
    Прегръщам те!
  • Прегръщам ви и искрено ви БЛАГОДАРЯ!
  • Докосна ме стиха ти!Сякаш е и за мене писан.Благодаря ти!
  • Гали,няма как,болката винаги ще ни е спътница и съдба,но има и радост...Повярвай!!!
  • Браво,Галка!
  • Благодаря ти,Симо!
  • Много ви Благодаря!
    Обичам ви!
  • Много хора минали са от там,
    още много още ще преминават.
    Трудно е, тежи, добре го знам,
    ала вярваш ли, лъчи изгряват.

    Подай ръка, заедно ще повървим ...

    Поздрав и усмивка.
  • аз бих добавила само стара поговорка:
    "Това,което не ни убива,ни прави по-силни"
    горе главата Лунна сенчице
  • Може би когато сме най-тъжни се раждат и най-добрите стихове!
    Поздрави Галя!!!
  • Хареса ми стиха ти, въпреки минорното настроение в него!!!
    Бих ти отговорил и на въпросите по-долу. Човек винаги трябва да си задава въпроси. Да е вечно търсещ. Когато е сам и страда, тогава най-добре разбира, кои са приятелите му. Но не бива да се заблуждава, че само той е страдащ. Поздрави, Галя!!!
  • Благодаря ти от сърце,Миро!
    Искренното ти пожелание ми помогна да се усмихна...
    Сега само ще се вярвам и ще се моля,по-скоро да се сбъдне!!!
    Прегръщам те!
    Още веднъж-БЛАГОДАРЯ ТИ!
  • Сенчице, болката не е грях. Тя е красиво чувство. Сълзите ни пречистват. Най-силните хора са тези, които плачат, а когато пишат като теб стихове са невероятни творци!
    Прегръдки от мен и по-бързо преживяване на трудните моменти.
  • Докато писах този стих се замислих за няколко неща:
    Колко сам и изоставен се чувства човек,когато страда?
    Колко въпроси само го тормозят в такъв момент?
    И как той си мисли/човекът който страда/и се пита"Защо все аз?Защо все на мен?"
    А дефакто,доста хора са минали вече през това изпитание,трудност или ги е сполетяло същото от което той е страдал...
    Благодаря ти,Етчи,ти ме вдъхнови,ти ми помогна да осъзная,че макар да боли-все пак и някой друг може би е минал по отъпканата пътека,през която аз минах и продължавам да вървя...
    Прегръщам те и много те обичам!
Предложения
: ??:??