По пътеки отъпкани стъпвам...
По пътеки утъпкани стъпвам,
и мислех си: "Изкупвам стари грехове,
едва ли някой друг от тук минавал е..."
А оказа се чак сега, че не съм първата.
Нямаше следи от обувки,
не бе утъпкана пътеката дори,
тревата ме закриваше изцяло,
а аз се чудех, как от нея да изляза.
Сама насред света крещях,
оглеждах се, някой да ми подаде ръка
и мислех си - друг тук не би оцелял,
все едно някой ме беше прокълнал
да страдам в тишина,
да се моля за топла, нежна, мъжка длан,
която да ме върне тук в реалността,
да ме спаси от онзи ад.
Но нямаше я...
Тя не идваше - "спасителната сламка",
а аз се давех, дишах едва,
затънала бях сякаш насред океана,
и мислех си: "Тук ще е края!"
И чаках и него,молех се по-скоро да дойде,
годините се нижеха, но и за него даже
късмета и този път ми изневери!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
