Valens (Валентина Лозова)
127 568
25.02.2015 г., 10:24 ч.

По пътя към Златните 

  Поезия » Хумористична
623 0 8

„Извинете, госпожо, след Вас!“

и се дръпва встрани от вратата.

Автобусът с най-мощния бас

заръмжава по пътя към Златните*.

 

А пък той, кавалер непознат,

на седалката сяда до мене,

а очите му,  уж не четат,

а все в  моето женско списание.

 

Та се питам в ленивия ден

как вълнуват го следните теми:

„Кожа. Възраст.“  и  „Кой  фон дьо тен

скрива пори и кожни проблеми.“

 

Автобусът все тъй си ръмжи

пълен, пълен... Почти да се пръсне.

Кавалерът до мене реши,

че е време за следваща стъпка.

 

„Извинете, госпожо, ...‘ми то

не за плаж е, че много напече.

С мен елате да пийнем в „Бемол“

по мохито...  Не е хич далече.“

 

И нали съм възпитана аз

му отвръщам:  „О, да!  С удоволствие!“,

но ми иде да прихна със глас,

че мъжът ми в „Бемол“ сервитьорът е.


  * к.к. „Златни пясъци“

© Валентина Лозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??