По пътя към Златните
„Извинете, госпожо, след Вас!“
и се дръпва встрани от вратата.
Автобусът с най-мощния бас
заръмжава по пътя към Златните*.
А пък той, кавалер непознат,
на седалката сяда до мене,
а очите му, уж не четат,
а все в моето женско списание.
Та се питам в ленивия ден
как вълнуват го следните теми:
„Кожа. Възраст.“ и „Кой фон дьо тен
скрива пори и кожни проблеми.“
Автобусът все тъй си ръмжи
пълен, пълен... Почти да се пръсне.
Кавалерът до мене реши,
че е време за следваща стъпка.
„Извинете, госпожо, ...‘ми то
не за плаж е, че много напече.
С мен елате да пийнем в „Бемол“
по мохито... Не е хич далече.“
И нали съм възпитана аз
му отвръщам: „О, да! С удоволствие!“,
но ми иде да прихна със глас,
че мъжът ми в „Бемол“ сервитьорът е.
* к.к. „Златни пясъци“
© Валентина Лозова All rights reserved.
