По следата
По следата
„Кой сега до теб заспива,
кой целува устните ти...”
Нежно чувство
отново
подхрани филизи.
Топъл вятър
платната
на север задвижи.
Най-добрата
усмивка си приших
и хукнах
след вятъра.
Умора в гребане
не спестих,
не след дълго
те открих, приятелю.
Дар ти дарявам –
малко късче
жива душа.
Само така
в нас двамата
ще остане следа.
„Нещата, които притежаваш,
в крайна сметка притежават теб.”
21.01.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
