Меричка (Мери Попинз) Меричка (Мери Попинз)
1 720
Jan 27, 2007, 5:11 PM

По следата

  Poetry
876 0 17

По следата

„Кой сега до теб заспива,
кой целува устните ти...”

Нежно чувство
отново
подхрани филизи.
Топъл вятър
платната
на север задвижи.
Най-добрата
усмивка си приших
и хукнах
след вятъра.
Умора в гребане
не спестих,
не след дълго
те открих, приятелю.
Дар ти дарявам –
малко късче
жива душа.
Само така
в нас двамата
ще остане следа.



„Нещата, които притежаваш,
в крайна сметка притежават теб.”

21.01.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0