Jan 27, 2007, 5:11 PM

По следата

  Poetry
881 0 17

По следата

„Кой сега до теб заспива,
кой целува устните ти...”

Нежно чувство
отново
подхрани филизи.
Топъл вятър
платната
на север задвижи.
Най-добрата
усмивка си приших
и хукнах
след вятъра.
Умора в гребане
не спестих,
не след дълго
те открих, приятелю.
Дар ти дарявам –
малко късче
жива душа.
Само така
в нас двамата
ще остане следа.



„Нещата, които притежаваш,
в крайна сметка притежават теб.”

21.01.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...