По следите на дните
Какво е животът с огнище без пламък?
Щастлив е човекът, любов ако има,
излязъл на светло от тъмния замък,
искрата запалил в сърце на любима.
Кръстосвах на длъж и на шир по страната,
в дъждовните есени, в зими студени,
без дом, без семейство и с малка заплата,
изпрати те Бог да донесеш промени.
Приятели нямах, ни верни другари,
самотници лесно съдбата събира...
В студената зима дойде с януари,
да стоплиш ергенската бедна квартира.
Подранила пролет пробуди земята,
денят бе на моята дата рождена,
Април те накичи с венче на главата,
разцъфнала роза за мен отредена.
Но късното щастие гладно и жадно,
с очи присмехулни, захвърлило маска,
ни гледаше с укор и някак си хладно –
заспиваше вечер без нежност, без лъска.
А после повяха виелици снежни...
Раздори и ревност в едно се събраха,
мечтите ни звездни и страсти копнежни,
в семейното ложе любов не видяха...
Горчивото семе посяхме го двама...
Вървя по следите днес с вяра живея,.
Съдбата е щедра – живот – панорама,
с любов сътворена в роман епопея.
Усилни години с житейски промени...
в кръга на приятелки и на децата,
в дъждовните есени, в зими студени,
проправях пътеката към Светлината.
Животът любов е, в огнището с пламък,
щастлив е човекът, когато го има.
Излязох на светло от тъмния замък,
искра да запаля в душата любима!
17:30 часът 6 септември 2021,
денят на Съединението
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
