представи си
срещата на летището
ти пътуващ към Щатите
аз към нищото
по случайност съвпадат ни полетите
в самолета
до прозореца ти
до пътеката аз
по случайност разменяме погледи
ти естествено
се зазяпаш към облаците
и към земята
и си спомняш за нас
и неловка е тишината
заглушена от рева на мотора
ти и аз
през едно легло минали
аз напълнила с нежност
самотата си
ти изпразнил надеждата ми
и ограбил душата ми
как просто сме се разминали
по случайност
преди полета
стюардесата
ни показва аварийни прийоми
ние с тебе ги знаем
отлично
ти нали с тях се измъкна
споменавайки старите спомени
и ако е нужно
кислородните маски
отново да слагаме
и с парашути да скачаме
ще го сторим
без следа от уплаха
и с облекчение
ще полетим пак
към земята
този път неслучайно
един от друг
разделени
© Павлина Гатева Всички права запазени