aap (Ангел)
916 3691
8.08.2017 г., 20:57 ч.

По стара приказка 

  Поезия
392 0 11

Чувал съм, дори го зная...

Че вълкът козината си мени!?

За хората си мислех друго,

че сме по-добри!?

Но някак си животът ме опроверга...

Удари ме със чук в главата...

Постави ме на дъното, където

душата ми седи.

Предаде ме съдбата.

Защо ли предизвиквам все съдбата...

Не знам, но знам, че ме боли...

Предаден съм и не веднъж прощавах.

Отново сам и с теб съм... Но, уви!

Жив съм, но не съществувам.

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е и аз се надявам Миме да дойде този момент!Благодаря за топлите думи!До нови мила!
  • Тъжен си!?! Добре изразяваш чувствата. Пишеш откровено ! Все чакам да прочета нещо по оптимистично !
  • Благодаря Гавраиле !Много си прав така е това е живота!До номи по добри!
  • Обречени сме да страдаме и да прощаваме.
    Но също така да обичаме и да бъдем обичани.
    И всичко това събрано в един живот.
  • Защо вярвам ти!Благодаря ти Виолет!☺Хубава вечер!!!
    Васе благодаря за съчувствието!
    Но понякога на човек му умръзва от лъжи!
  • Всеки има такива моменти в живота, но събери сили и продължи въпреки трудностите. Поздрави!
  • „Жив съм, но не съществувам.”
    Не знам дали ще повярваш, но и аз съм се чувствала така. Каквото и да ти кажа, знам че няма да ти стане по-леко.
    Лека вечер, Ангелче.
  • Тя е горе но боли!!!До нови мила!Идва момент когато се запитваш заслужава ли си?
  • Горе главата, Ачо!
  • А дали е така вече не знам! Прошка ,прошка ...До кога!Боли когато оставаш неразбран!
  • Отчаяно! Недейте така, живота всъщност не е само това. Всичко ще се оправи!
Предложения
: ??:??