По стара приказка
Чувал съм, дори го зная...
Че вълкът козината си мени!?
За хората си мислех друго,
че сме по-добри!?
Но някак си животът ме опроверга...
Удари ме със чук в главата...
Постави ме на дъното, където
душата ми седи.
Предаде ме съдбата.
Защо ли предизвиквам все съдбата...
Не знам, но знам, че ме боли...
Предаден съм и не веднъж прощавах.
Отново сам и с теб съм... Но, уви!
Жив съм, но не съществувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
