По стара приказка

Поэзия

564 0 11

Чувал съм, дори го зная...

Че вълкът козината си мени!?

За хората си мислех друго,

че сме по-добри!?

Но някак си животът ме опроверга...

Удари ме със чук в главата...

Постави ме на дъното, където

душата ми седи.

Предаде ме съдбата.

Защо ли предизвиквам все съдбата...

Не знам, но знам, че ме боли...

Предаден съм и не веднъж прощавах.

Отново сам и с теб съм... Но, уви!

Жив съм, но не съществувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Е и аз се надявам Миме да дойде този момент!Благодаря за топлите думи!До нови мила!

2017-08-21T18:17:47+03:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Тъжен си!?! Добре изразяваш чувствата. Пишеш откровено ! Все чакам да прочета нещо по оптимистично !

2017-08-21T14:49:43+03:00
aap (Ангел)

Благодаря Гавраиле !Много си прав така е това е живота!До номи по добри!

2017-08-17T08:16:00+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Обречени сме да страдаме и да прощаваме.
Но също така да обичаме и да бъдем обичани.
И всичко това събрано в един живот.

2017-08-16T21:37:41+03:00
aap (Ангел)

Защо вярвам ти!Благодаря ти Виолет!☺Хубава вечер!!!
Васе благодаря за съчувствието!
Но понякога на човек му умръзва от лъжи!

2017-08-08T21:22:46+03:00