31.03.2005 г., 10:12 ч.

По стъпките 

  Поезия
759 0 3

Не се заплитат тихите ни ежедневия

докато мислите са подредени под конец,

но губим се в посоки и в бездействия,

макар да чувстваме в петите си живец.

 

По много улички сърцето преминава,

с очи провождаме го мислено напред.

А всяка стъпка като струна изтънява,

родена в ехото на крачките към теб.

 

Дали в очакване нощта развиделява

и все по-силно вникваме един във друг

или от обич  пътят изсветлява

без да почувстваме във думите си смут?

 

Или пък времето от край до край ни свързва

във безусловни мигове с отблясък чар?!

В сърцето раните животът ни превързва,

открил с любов за всяка болка цяр ...

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??