По стъпките
Не се заплитат тихите ни ежедневия
докато мислите са подредени под конец,
но губим се в посоки и в бездействия,
макар да чувстваме в петите си живец.
По много улички сърцето преминава,
с очи провождаме го мислено напред.
А всяка стъпка като струна изтънява,
родена в ехото на крачките към теб.
Дали в очакване нощта развиделява
и все по-силно вникваме един във друг
или от обич пътят изсветлява
без да почувстваме във думите си смут?
Или пък времето от край до край ни свързва
във безусловни мигове с отблясък чар?!
В сърцето раните животът ни превързва,
открил с любов за всяка болка цяр ...
© Йоанна All rights reserved.
Много емоционално си реагирала Веси - усмихвам се 
