една нота
ще премине
по клавишите...
като загубил се
по пътищата
дъх...
и ще се влее
в струните
нетленно...
като затихващия
в думите ми...
сън...
с най-тихата си песен
ще погали
заглъхналия
по ръцете ми
копнеж...
а после
ще постеле
тишината
по стъпките
на извървян
стремеж...
и ще се премени
във птичи пух
и жълта горест
за да изсипе
по ръцете
ми мига
окапали са
по клавишите
листата
и бавно
ги поглъща
есента...
...
и в ноти
те рисуват
по стените
избрулените
от очите ми
сълзи
ще мине
по клавишите
дъхът ми
и песен
недопята
ще звучи...
© Бехрин Всички права запазени