По тъмно
С теб ще се обичаме по тъмното,
така решила е съдбата...
От този миг, та до отвъдното,
не ще сме двама до зората...
Захласнати по дневните задачи,
ще чакаме отново да се стъмни,
към тебе аз и ти към мен ще крачиш,
мечтите в тъмното да сбъднем!
Ей тъй напук ще се отричаме
от чувствата и страстните желания,
вторачвайки се в нищото ще сричаме,
поредните излишни оправдания!
По тъмното се случват чудесата,
когато спят дори звездите...
Държа ръката ти, блести луната,
Сълзи изпълват пак очите...
И всеки път ще казваме, че е последен......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Недялков Всички права запазени
