По устните ми...
***
До устните ми стигаше мигът,
проплаквах и го скривах от умора.
Не помнех как лехите мe болят
от стъпките, съсичащи простора.
По вятъра ти пратих звезден път,
да тичаш и да стигаш листопада.
А устните ми сричаха викa...
и падаше в гърмеж като преграда.
А миналите рани, без мехлем,
във язви огорчени зад завоя,
товарех на стоманения трен.
И чиста се събудих да съм твоя.
И пърхащи, разлистени след дъжд,
се влюбвахме все повече в живота.
Не помниш ли, сънувах те веднъж?
По грифа ти се плъзнах като нота?
По устните ми париш като дъх.
Загубихме солената си стряха.
Телата ни, разляти като мъх,
със горските ухания се сляха.
До устните ми стигаше мигът,
проплаквах и го скривах от умора.
Не помнех как лехите мe болят
от стъпките, съсичащи простора.
По вятъра ти пратих звезден път,
да тичаш и да стигаш листопада.
А устните ми сричаха викa...
и падаше в гърмеж като преграда.
А миналите рани, без мехлем,
във язви огорчени зад завоя,
товарех на стоманения трен.
И чиста се събудих да съм твоя.
И пърхащи, разлистени след дъжд,
се влюбвахме все повече в живота.
Не помниш ли, сънувах те веднъж?
По грифа ти се плъзнах като нота?
По устните ми париш като дъх.
Загубихме солената си стряха.
Телата ни, разляти като мъх,
със горските ухания се сляха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
