По устните ми...

Mar 4, 2008, 10:24 AM

Poetry

4.7 (13)

1078 0 18

***
До устните ми стигаше мигът,
проплаквах и го скривах от умора.
Не помнех как лехите мe болят
от стъпките, съсичащи простора.
По вятъра ти пратих звезден път,
да тичаш и да стигаш листопада.
А устните ми сричаха викa...
и падаше в гърмеж като преграда.
А миналите рани, без мехлем,
във язви огорчени зад завоя,
товарех на стоманения трен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Индигово синьо
Jelly-belly

You're on the first place of my list. It's impossible me to resist. In this world that has turned in...
Need

As the vital acts - to feed, sleep and drink, and even breathe is my constant, craving need ......
Rainy

Deep in my soul rainy drops are falling. Deep in the broken heart - there is a sorrow. How many tear...

More works »