9.03.2024 г., 11:32 ч.

По въжените стълби на дъжда 

  Поезия
116 4 4

ПО ВЪЖЕНИТЕ СТЪЛБИ НА ДЪЖДА

 

Щом някой ден зад голите бърда

се срина подир слънцето оттатък,

по въжените стълби на дъжда

понякога ще слизам на Земята,

 

какво по-лесно има от това? –

и ако вие в миг до мен се спрете,

ще бъда вятър в есенна трева

или пчела в чашле на росно цвете,

 

ще съм щурчето в падналия мрак,

натегнало си дрезгавата струна,

или павур на варненския бряг,

заровил щипци в гърбавата дюна,

 

ще съм рояче слънчеви петна

от нечие момчешко огледало,

или венче в косите на Жена,

на път поела с роклица във бяло,

 

ще бъда слънце, въздух – и вода

за цветето в самотната ви стая.

По въжените стълби на дъжда

за обич ще ви слизам от Безкрая.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??