По въжените стълби на дъжда
ПО ВЪЖЕНИТЕ СТЪЛБИ НА ДЪЖДА
Щом някой ден зад голите бърда
се срина подир слънцето оттатък,
по въжените стълби на дъжда
понякога ще слизам на Земята,
какво по-лесно има от това? –
и ако вие в миг до мен се спрете,
ще бъда вятър в есенна трева
или пчела в чашле на росно цвете,
ще съм щурчето в падналия мрак,
натегнало си дрезгавата струна,
или павур на варненския бряг,
заровил щипци в гърбавата дюна,
ще съм рояче слънчеви петна
от нечие момчешко огледало,
или венче в косите на Жена,
на път поела с роклица във бяло,
ще бъда слънце, въздух – и вода
за цветето в самотната ви стая.
По въжените стълби на дъжда
за обич ще ви слизам от Безкрая.
© Валери Станков All rights reserved.
