По вълчи

По вълчи

Вълчи вой уби тишината,

мрак повика и разкъса луната.

Топли сълзи ядяха снега.

Единакът тъжеше...

Единакът тъжи,

когато е влюбен

или когато

не му се живее.

Вълчи вой изпълни света

на две искрящи звезди

и ги открадна за себе си.

Единакът пируваше...

Единакът пирува,

вкусвайки плът

или топлина

на вълчица.

Вълчи вой на гладна душа,

жадуваща горещината на кръв.

Огнен дъх попива в земята.

Единакът бленуваше...

Единакът бленува,

когато преследва

или когато

среща смъртта.

Вълчи вой пръсна страха

из овчето стадо и душата човешка.

Студ сковава нощта.

Единакът се смееше...

Единакът се смее,

оголвайки зъби,

когато вкусва

страха.

Вълчи вой на омраза

в червена омара се хвърля

срещу гладни метални дула.

Така единакът живееше...

Единакът живее,

пирувайки в кръв

дори когато

умира.