10 feb 2012, 18:50

По вълчи

  Poesía
709 0 1

По вълчи

 

Вълчи вой уби тишината,

мрак повика и разкъса луната.

Топли сълзи ядяха снега.

Единакът тъжеше...

 

Единакът тъжи,

когато е влюбен

или когато

не му се живее.

 

Вълчи вой изпълни света

на две искрящи звезди

и ги открадна за себе си.

Единакът пируваше...

 

Единакът пирува,

вкусвайки плът

или топлина

на вълчица.

 

Вълчи вой на гладна душа,

жадуваща горещината на кръв.

Огнен дъх попива в земята.

Единакът бленуваше...

 

Единакът бленува,

когато преследва

или когато

среща смъртта.

 

Вълчи вой пръсна страха

из овчето стадо и душата човешка.

Студ сковава нощта.

Единакът се смееше...

 

Единакът се смее,

оголвайки зъби,

когато вкусва

страха.

 

Вълчи вой на омраза

в червена омара се хвърля

срещу гладни метални дула.

Така единакът живееше...

 

Единакът живее,

пирувайки в кръв

дори когато

умира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...