По задъхани улици
Завладяното става на грешка.
Недостъпното все ме влече.
По задъхани улици тича сърцето,
да напие дорде загорчи...
Да изтръгне от болката сила.
Да покрие с надежди мечти,
а във ъгъла тихо в умора,
ще поплаче навярно в зори.
После пак ще разказва на вятъра
за пожарите луди в кръвта,
как безпътно залутано в мрака
търси любов - светлина.
И от капка сълза ще прогледне
в езерата на твойте очи,
само миг, а после ще тръгне
да се търси сред други лъчи.
Прежадняло за ласка ще дири
своя път в неизбродни пътеки
и задъхано пак ще трепери
загорчалото щом засладни.
Ти не вярвай, не се доверявай.
Тъй изменно е мойто сърце.
Днес задъхано с теб от любов е.
Утре ще тича към друго небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
