„По законите на красотата"
Говорим, че не се разбираме,
че сме объркани,
със думи сгърчени
оплакваме се от живота.
Сгушени във мрака се целуваме
и с нежни думи се залъгваме,
а после пак се лъжем
и плюем във душите си отрова.
За чуждите страдания сме жадни
и клюки гадни ушите ни разпъват.
Убиваме със безразличие и злоба,
нещастниците пък изкарваме безлични.
Добротата е самотна,
романтиката странна, непозната,
щастието чуждо ни побърква,
а простотията човешка властна.
Светът бил пълен със хармония
и движен по законите на красотата,
а как да скрием зъбите си вълчи,
жаждата за кръв и злобата вродена.
Да... светът е пълен със хармония
откакто съществува...© Богдан Велков Всички права запазени