Dec 7, 2008, 2:37 PM

„По законите на красотата”

  Poetry
951 0 1
 

„По законите на красотата"

 

Говорим, че не се разбираме,

че сме объркани,

       със думи сгърчени

        оплакваме се от живота.

Сгушени във мрака се целуваме

и с нежни думи се залъгваме,

         а после пак се лъжем

и плюем във душите си отрова.

За чуждите страдания сме жадни

и клюки гадни ушите ни разпъват.

Убиваме със безразличие и злоба,

нещастниците пък изкарваме безлични.

Добротата е самотна,

романтиката странна, непозната,

щастието чуждо ни побърква,

а простотията човешка властна.

Светът бил пълен със хармония

и движен по законите на красотата,

а как да скрием зъбите си вълчи,

жаждата за кръв и злобата вродена.

 

Да... светът е пълен със хармония

откакто съществува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...