По залеза се спускаше кошута
По залеза се спускаше кошута
===========================
Сбогувам се на прага на нощта
с една любов – пресъхнала градина.
Навярно просто блян била e тя,
или пък люто студ през нея мина.
Но днес стоя сред огнена пустиня
и в шепи стискам дъхавия цвят,
останал ми едничък в този свят.
Отхвърлен беше този сладък дар
и после лумна златния пожар.
Боли до смърт, цветята щом горят!
Душата ми виси над пропастта,
но залезно умира всяко синьо.
С кървяща памет как да полетя?
Крилата ми сега са мека глина
и знам, че безлюбовна ще погина!
Отритнатите птици не гнездят
и нивга дом за двама не градят
Навярно като тях ще съм чергар,
орисана с най-тежкия товар –
самотница в безбрежен необят.
Сбогувах се на прага на нощта,
но мракът оживя като картина.
Една кошута с дивна красота
по залеза се спусна и отмина.
И някак стана светло без причина
макар, че си отиваше денят.
В ръцете ми повехналия цвят,
принесен в пепелище като дар,
възкръсна в още тлеещата жар
и пак дъхти на обич в моя свят.
Кошутите щом нощем се явят
и в залеза ги видиш да вървят
сам Господ ще свали от теб товар
и ти, дарен с любов безценна в дар,
пак обич ще засяваш в този свят.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
