По залеза се спускаше кошута
По залеза се спускаше кошута
===========================
Сбогувам се на прага на нощта
с една любов – пресъхнала градина.
Навярно просто блян била e тя,
или пък люто студ през нея мина.
Но днес стоя сред огнена пустиня
и в шепи стискам дъхавия цвят,
останал ми едничък в този свят.
Отхвърлен беше този сладък дар
и после лумна златния пожар.
Боли до смърт, цветята щом горят!
Душата ми виси над пропастта,
но залезно умира всяко синьо.
С кървяща памет как да полетя?
Крилата ми сега са мека глина
и знам, че безлюбовна ще погина!
Отритнатите птици не гнездят
и нивга дом за двама не градят
Навярно като тях ще съм чергар,
орисана с най-тежкия товар –
самотница в безбрежен необят.
Сбогувах се на прага на нощта,
но мракът оживя като картина.
Една кошута с дивна красота
по залеза се спусна и отмина.
И някак стана светло без причина
макар, че си отиваше денят.
В ръцете ми повехналия цвят,
принесен в пепелище като дар,
възкръсна в още тлеещата жар
и пак дъхти на обич в моя свят.
Кошутите щом нощем се явят
и в залеза ги видиш да вървят
сам Господ ще свали от теб товар
и ти, дарен с любов безценна в дар,
пак обич ще засяваш в този свят.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря от сърце на всички, които се спряха тук и прочетоха.
Навярно за мнозина звучи старомодно, но това е балада. А баладата си има правила на писане. -
Четох с интерес и симпатия! И не знам дали е многословно, или е просто ретро и вече сме отвикнали да четем...
Но ми хареса! Поздравявам те за поетичния усет! -
Хубава творба!Поздравления, Цвети!
-
Талантливо момиче!
-
Браво!
-
Чудесна поезия, Цвети!Аплодисменти!
Приятна вечер! -
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Хубаво, но прекалено много излишни думи ни поднасяш! Можеш да го редуцираш доста, според мен!
-
Безмълвен, възхитен, останал без дъх, след допира до такава възвишена поезия:
"Душата ми виси над пропастта,
но залезно умира всяко синьо.
С кървяща памет как да полетя?
Крилата ми сега са мека глина
и знам, че безлюбовна ще погина!
Отритнатите птици не гнездят
и нивга дом за двама не градят
Навярно като тях ще съм чергар,
орисана с най-тежкия товар –
самотница в безбрежен необят."
Чудесна си, Цвети, в тези си стихове и това не е ласкателство, а самата истина, покланям се пред стиха ти и пред теб!!! -
Отново много хубав текст поднасяш, Цвети. Радвам се за теб и за поезията!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ако някой мисли че е лесно, нека пробва.